1. Какво представлява хемолитичната анемия?

Хемолизата представлява преждевременна смърт на еритроцитите, в резултат на което постепенно в организма се развива анемичен синдром. За разлика от другите по-чести видове анемии (желязодефицитна, мегалобластна), където причината за настъпилото анемично състояние се дължи на недостатъчното образуване на червените кръвни клетки, тук проблемът се крие в тяхното преждевременно унищожаване. Едновременно с това червеният костен мозък, където при нормални условия протича еритропоезата, не може да компенсира прекомерната загуба на еритроцити. Всичко това води до проявата на анемичен синдром.

Хемолитичната анемия се среща в 5% от всички видове анемии. В някои случаи тя зависи от расата на човек, като например сърповидноклетъчната анемия и анемията, дължаща се на дефицит на ензима глюкозо-6 фосфатдехидрогеназа. И двата вида анемии се срещат по-често сред афроамериканците. От друга страна хемолитичната анемия не показва зависимост от гледна точка на възраст или пол.

Различни причини стоят в основата на хемолитичната анемия. В повечето случаи те имат разнообразен механизъм на действие, като ефектът е един и същ - прогресивно унищожаване на червените кръвни клетки. В повечето случаи изясняването на причината, довела до възникването на хемолитична анемия, остава невъзможно. Поради това в тези случаи се говори за т.нар. идиопатична хемолитична анемия.

В зависимост от началото на патологичния процес клиничната изява на заболяването може да е постепенна или внезапна. По-често се наблюдава остро настъпване на болестта с опасност за живота и развиваща се сърдечна и белодробна недостатъчност. Когато заболяването има бавен, но прогресиращ ход, в повечето случаи организмът се приспособява към намаленото количество еритроцити, което води и до по-късна и неспецифична изява на симптомите.