Асоциацията на европейските производители на ваксини

ВАКСИНИТЕ

Най-ефикасната и надеждна медицинска намеса

Можете ли да си представите живота без ваксини?         Само чистата питейна вода може да конкурира ваксините в борбата за намаляване на заразните болести и смъртността. Дори и антибиотиците нямат такъв ефект.

        Благодарение на ваксините ние и нашите деца вече не сме застрашени от много инфекциозни болести

         ◘ Ваксините премахнаха едрата шарка (1980 г.), от която умираха около 5 милиона души годишно.
         ◘ Ваксините отстраниха полиомиелита в Европа (2002 г.) и спасиха 5 милиона души от парализа по света.
         ◘ Целта на Европейските страни-членки на СЗО е елиминацията на морбили и рубеола до 2010 г.

        Полиомиелит
        Глобалната инициатива за ерадикация (изкореняване) на полиомиелита стартира през 1988 г. Над 5 милиона души, които иначе щяха да бъдат парализирани, днес ходят, защото са били ваксинирани срещу полиомиелит от началото на Глобалната инициатива. През 1988 г. в света са регистрирани 350 000 случая на полиомиелит, а през 2006 г. - само 1997 случая, което представлява спад с над 99 %. През 1988 г. 125 страни са били ендемични за полиомиелит, а през 2008 г. остават само четири страни – това са Афганистан, Индия, Нигерия и Пакистан. Една на всеки 200 инфекции води до необратима парализа (най-често в долните крайници). От парализираните между 5 и 10 % умират, когато настъпи парализа на дихателните мускули.

        Едра шарка
        В началото на 50-те години на19 век, 150 години след откриването на ваксинацията срещу едра шарка, все още ежегодно в света се регистрират около 50 милиона случая. Броят им спада до 10-15 милиона през 1967 г. благодарение на широкото приложение на ваксинацията.
        През 1967 г. СЗО стартира мащабен план за изкореняване на едрата шарка, “бедствието от древността”, която заплашва 60% от населението на света, убива всеки четвърти заболял, оставя белези или води до загуба на зрението при повечето от засегнатите и не се поддава на лечение. Сред заболелите от едра шарка 30% стигат до фатален край.

        Ние можем да забравим болестите, но те никога няма да ни забравят

Завръщане на коклюша във Великобритания след рязкото спадане на имунизационния обхват с ваксини	В Европа още умират хора от морбили ◘ 2006-2007 г.: 7 смъртни случая и над 5 000 хоспитализации в над 10 страни ◘ 2006 г.: 614 регистрирани случая в Германия, 95 хоспитализирани деца и 2 смъртни случая при деца(3) ◘ 2008 г.: над 1 300 потвърдени случая само в Англия и Уелс ◘ над 80% не са ваксинирани ◘ Задачата на СЗО в Европа да премахне морбили и рубеола до 2010 г. не е постигната

        „В Европейския Регион 32 000 деца продължават да умират всяка година от болести, за които има ваксини и около 600 000 кърмачета не получават ваксини срещу дифтерия, тетанус и коклюш (ДТК)…” казва д-р Данзон, ръководител на Европейското бюро на СЗО. „За наш срам, децата в Европа продължават да умират от ваксинопредотвратими болести и техните усложнения. Медицинската наука е осигурила ваксини срещу над 20 сериозни заболявания и доказателствата за успеха трябва да ни послужат като поука. Правителствата трябва постоянно и безкомпромисно да предават това послание на своите граждани. Да не ваксинираме дете означава да позволим “болести-убийци” да продължат да се разпространяват в семейството, в общността и по света. Европейската имунизационна седмица, отбелязвана през април, е повод СЗО в Европейския регион всяка година да помага на правителствата да правят точно това. Тя подпомага политиците и здравните специалисти в усилията им да подкрепят и популяризират имунизационните програми и да анализират къде са пропуските, които са причина днес в Европа да сме свидетели на нова епидемия от морбили в някои европейски страни."

        Завръщането на коклюша във Великобритания
        По време на епидемията от 1977-79 г. във Великобритания 4% от пациентите, регистрирани в 21 здравни области, са били хоспитализирани, като 40% от тях са били на възраст под 6 месеца. Сред хоспитализираните 1% се нуждаели от интензивно лечение, а около 1/3 имали усложнения. От пациентите с усложнения 12% развили пневмония, а 5% имали гърчове. Ако съпоставим тези цифри към цялото население на Англия и Уелс, ще видим, че по време на епидемията приблизително 5000 деца са били приети в болница (2000 от тях на възраст под 6 месеца); 50 се нуждаели от интензивно лечение; 200 развили пневмония и 83 имали гърчове. В Глазгоу и Единбург се наложило разкриване на допълнителни легла за лечение на деца с коклюш. Спадът в имунизационния обхват е директно следствие от публикации в пресата, радиото и телевизията, излагащи догадки за риска от имунизациите и няколко години са били необходими за преодоляване на този срив в имунизационната програма. Нарастването на имунизационния обхват с пълноклетъчна ДТК ваксина от 30% през 1978 г. до 91% през 1992 г. води до сериозно намаляване на заболяванията от коклюш, включително на смъртните случаи при коклюш.

        Морбили:
        СЗО призовава към увеличаване на ваксинациите срещу морбили. Децата в богатите европейски страни са изложени на по-голям риск, 26 февруари 2009
        Регионалният офис на СЗО в Европа призовава правителствата, здравните специалисти, гражданското общество бързо да променят своите имунизационни програми, тъй като епидемията от морбили преминава границите и се разпростира. Това силно заразно дихателно заболяване може да се превърне в епидемия, защото много деца не са ваксинирани или не са получили необходимите две дози ваксина.
        Спадът на броя на имунизираните се дължи на комбинация от скептицизъм към ваксините вследствие на различни идеологически течения и, по ирония на съдбата, на успеха на имунизационните програми при предишните поколения. Днес предизвикателствата пред имунопрофилактиката са свързани с преодоляването на опасните и подвеждащи антиваксинални кампании. Парадоксално е, че въпреки че морбили може да бъде избегнато с прости и евтини ваксини, децата в богатите европейски страни са изложени на по-голям риск. През последните 12 месеца, над 8145 случаи на морбили са регистрирани в региона. 86% от случаите са в шест западни страни – Австрия, Германия, Италия, Испания, Швейцария и Великобритания – и Израел.
        В Швейцария епидемията започва през ноември 2006 г. с регистрирани 73 случая на морбили, като за 2008 г. случаите са 2195, от които 500 са имали усложнения. Пикът е регистриран през март 2008 г. и епидемията продължава и в момента. Над 98% от заболелите деца са били неваксинирани или непълно ваксинирани, основно заради решение на родителите за отказ от имунизация.

        В България от 2002 г. не се регистрират местни случаи на морбили. Активният сероепидемиологичен надзор, осъществяван от МЗ, НРЛ и РИОКОЗ установиха случаи на “внос” на инфекцията както следва:

        Случаи на внос на морбили в страната, 2005 – 2008г.

        Ваксините защитават и тези, които не са ваксинирани

         ◘ Когато са ваксинирани достатъчен брой хора, болестта не може да се разпространява повече.
         ◘ Този “Имунитет на общността” или “Колективен имунитет” защитава уязвимите.

Ваксинираните хора защитават себе си, като по този начин предотвратяват и разпространението на заразните болести в обществото.         Колективният имунитет е устойчивост на населението спрямо разпространението на инфекциозния причинител вследствие на имунитета у по-голяма част от хората в обществото.         Имунизацията на голям процент от населението създава колективен имунитет, тъй като ваксинираните индивиди осигуряват своеобразна индиректна защита на възприемчивите за болестта индивиди – тези, които не са ваксинирани или имат отслабена имунна система (възрастни хора, хора със заболявания, увреждащи имунната система). В резултат на това по-малко хора се заразяват, а тези, които се заразят, вероятно няма да предадат заразата на онези, с които са в контакт, тъй като те може също да са ваксинирани.         Предпазвайки себе си, вие предпазвате и вашето семейство, и обществото, особено най-уязвимите в него (деца, възрастни, хора със слаба имунна система). И така всеки едновременно допринася и се ползва от колективната ваксинална защита.         Средна стойност на имунизационен обхват, необходима за постигане на колективен имунитет при някои инфекциозни болести:         Едра шарка, дифтерия, полиомиелит, рубеола, заушка - 80-85%         Коклюш, морбили 90-95%         (Figures from D. Levy-Bruhl, French Institute for Health Surveillance – INVS, Academic lecture on immunology, Paris, 2007)

        За повечето ваксинопредотвратими болести, ваксинацията намалява заболеваемостта чрез директна защита на имунизирания индивид, а така също чрез индиректна защита на неваксинираното население. Тази колективна защита на неимунизираните хора се осъществява и в дома, в училището, на работното място и в обществото. Това се нарича „колективен имунитет”. С достигането на високо имунизационно покритие в общността, рискът за неваксинираните индивиди намалява. Ваксиналният обхват, който трябва да се постигне за оптимален колективен имунитет варира в зависимост от болестта и имунния отговор към ваксината. По този начин, защитата от болести се пренася върху цялото население – дори и върху тези, които не са ваксинирани.
        Много заразни болести имат своите естествени епидемични вълни, предизвикани от липсата на масов имунитет в дадена общност. Този феномен може да бъде възпроизведен и като теоретичен модел. Епидемиите възникват най-често около границите на страни, в които заразните болести все още са често явление. В други случаи болестта може да бъде внесена от хора, заболели в друга страна, ендемична за дадената инфекция, което се улеснява от международния трафик, особено при тези, за връщащи се след посещение в родната си страна – напр. Северна Африка (Мароко, Египет), Турция или други места, където инфекциозните болести се срещат по-често.
        В допълнение, някои епидемии са директно следствие на спада в броя на ваксинираните. Актуални примери за това са завръщането на коклюша в Европа след спирането на имунизацията с ДТК ваксина през 80-те години (Великобритания, Италия и някои части на Германия), трансграничната епидемия от дифтерия в Русия и Североизточна Европа през 90-те (поради липса на реимунизация с ваксината) и различните епидемии от морбили в Европа през последните 10 години (Великобритания, Германия, Швейцария и др.)
        Проучване от 2006-2007 г. на морбилните епидемии в Европа (публикувано в „Lancet”), установява, че 56% от случаите, регистрирани като внесени, идват от друга страна в Европа и 20% - от Азия.

        Разширяване на защитата извън рамките на самата болест

         ◘ Предотвратяването на морбили може да ни предпази от пневмонии, енцефалит и смърт.
         ◘ Превенцията на грип може да ни предпази от пневмонии и свързаните с тях хоспитализация и смърт.
         ◘ Предотвратяването на хемофилус инфлуенце тип б може да ни предпази от менингит, увреждане на мозъка и дори смърт.
         ◘ Превенцията на коклюш може да ни предпази от гърчове, мозъчни увреждания и дори смърт.
         ◘ Предотвратяването на варицела може да ни предпази от енцефалит и стрептококови инфекции.
         ◘ Предотвратяването на пневмококовите инфекции може да намали антибиотичната резистентност.

Възможни усложнения, настъпващи при някои ваксинопредотвратими болести:         Морбили - Пневмония, енцефалит, смърт;         Варицела - Енцефалит, вторични инфекции (тежки стрептококови инфекции, кожни инфекции), хепатит, пневмонии;         Пневмококови инфекции - Бактериален менингит, инфекция на кръвта, септицемия;         Сезонен грип - Отит, синуит, пневмония, възпаление на сърцето и смърт;         Ротавирусен гастроентерит -Сериозна дехидратация (загуба на 10% от теглото на детето), понякога смърт;         Коклюш - Пристъпите на кашлица са толкова силни, че пречат на приема на храна и течности, и на дишането. Може да продължи седмици наред и да доведе до пневмония, гърчове, мозъчно увреждане или смърт.         Хепатит В - Цироза, рак на черния дроб;         Хемофилус инфлуенце тип В - Бактериален менингит, водещ до увреждане на мозъка или смърт;         Тетанус - Болезнено стягане на мускулите, вкл. до „сковаване” на челюстта и смърт в 10% от случаите;         Полиомиелит - Може да доведе до парализа и смърт;         Дифтерия - Може да доведе до проблеми с дишането, парализа, сърдечна недостатъчност и дори смърт;         Менингококови инфекции - Сепсис, менингит, при 9-12% води до смърт, в 20% от преболедувалите: трайна загуба на слуха, или увреждане на мозъка;         Заушка - Глухота, менингит (инфекция на обвивките на главния мозък), болезнено подуване на тестисите или яйчниците, рядко смърт;         Рубеола - При жените: артрит, риск от спонтанен аборт, вродени аномалии (глухота, слепота, умствена ретардация, сърдечни и мозъчни увреждания);         HPV - Цервикална преканцероза, вулварни и вагинални лезии и рак, генитални брадавици;         Херпес зостер - Продължителна болка (може да продължи месеци).

        Ваксинацията е повече от защита на здравето – тя е от полза както на индивида, така и на обществото

◘ HPV ваксинацията може да намали стреса и несигурността, свързани с развитието на цервикални лезии и преканцерозите до рак и страданията от медицинската намеса и операциите.               ◘ Ваксините срещу рота вируси за деца могат да намалят проблемите в семействата, свързани с грижи за болното дете          ◘ Ваксината срещу херпес зостер може да намали болката и да допринесе да остареем здрави и активни		◘ Намаляването на ваксинопредотвратимите болести разтоварва работата на болниците, здравните центрове, образователните институции и бизнеса                ◘ Грипът е причина за 10-12% от всички отсъствия от работа по болест в Европа          ◘ Имунизацията на децата допринася за развитието на обществата

       Въпросът за психологическия дистрес, причинен от абнормна цитонамазка и цервикални лезии не е за подценяване.
       Притеснението често предшества изчакването на резултатите от скрининговите изследвания, но чакането в продължение на 3 месеца на новите резултати за потвърждение или отхвърляне на абнормния тест е причина за сериозно безпокойство при жените. Тези, при които има високостепенни лезии, се нуждаят от оперативното им премахване, което потенциално би могло да има негативни последствия върху тяхната способност да имат деца. Лечението на рака на шийката на матката изисква сериозни интервенции (операция, радиотерапия, химиотерапия) и е свързано със значими физиологически и психологически последствия, включително и нарушени сексуални контакти.

       Ротавирусният гастроентерит при деца под 5 години причинява сериозен стрес за родителите, семеен разрив, проблеми при грижите за децата и отсъствия от работа. Скорошно изследване на ротавирусните диарии сред деца, посещаващи детски център в Лион, Франция, установява, че в 58% от случаите поне на единия от родителите се е наложило да отстъства от работа. Когато заболяването е сериозно и изисква хоспитализация, безпокойството на родителите се увеличава, като единият от тях нощува в болницата и отстъства по-дълго от работа (средно 3 дни). В над една четвърт от случаите се налагат допълнителни грижи. Родителите или други лица, които се грижат за дете, болно от ротавирусен гастроентерит, отсъстват от работа средно между 2.3 дни (болнично лечение, Франция) и 7.5 дни (доболнична помощ, Великобритания).

       Херпес зостер сериозно се отразява на всекидневните дейности – работа, разходки, сън, пазаруване – както и на социалния живот и почивката. Херпес зостер може да продължи месеци и да ограничи дори възможността ви за обличане, къпане, придвижване и да причини депресия и социална изолация.

       Ваксинацията е основен фактор в целите за развитие на ООН през новия век.

       Бремето на ротавирусния гастроентерит върху системата на здравеопазването и обществото:
       Ротавирусният гастроентерит при децата е сериозно бреме за всяка система за здравеопазване. Болестта отнема много време на здравните специалисти, създава проблеми с болничните легла (1-3). Заболяването е и основна причина за много вътреболнични инфекции, които изискват допълнителни легла и грижи.
       Във Франция, в резултат на 33 000 хоспитализации годишно, 55 000 посещения при лекаря и 11 000 вътреболнични инфекции, се създава допълнително натоварване на здравните специалисти. Само във Франция заболяването струва 63 милиона евро на здравно осигурените лица и 117 милиона евро на обществото, когато се съберат директните и индиректните разходи.
       Отсъствие от работа:
       Броят на болничните листове и свързаните с това разходи са два пъти по-малко за ваксинираните служители, което икономически обосновава ваксинацията, включително и период на лека епидемия, както се отбелязва на всеки три години във Франция.
       Стойността:
       Белгия: Училищните програми за ваксинация се оказват ефективна стратегия за намаляване на социалните различния по отношение на предпазването чрез ваксини.
       Великобритания: « Съществуват конкретни интервенции за намаляване на риска от заболявания в страната: имунизация, хигиена, инициативи на медицината за пътуващи. Всички те притежават потенциала да намалят неравнопоставеността пред здравеопазването. Има доказатерлства че много от тези действия са ефективни и чрез някои ситуацията може бързо да се промени. Въпреки това, вече е видно, че имунизационният обхват е по-нисък в някой райони. »
       Генералният директор на СЗО д-р Маргарет Чан казва: „Целта на имунизационната седмица е да промотира равния достъп до ваксинациите” и коментира американските и европейските инициативи като „ползени за страните и за изграждането на техните имунизационни програми и достигането до реалните хора в нужда”.

       “Ваксинацията без съмнение е едно от най-рентабилните постижения на здравеопазването в модерния свят”СЗО Европа

Лечението на морбили струва между €209-480 на пациент,а ваксинацията излиза между €0.17-0.97 на човек	Сравнение на интервенциитев общественото здравеопазване

        "В историята на медицината имунизацията си остава едно от най-успешните и рентабилни постижения в здравеопазването", M. Данзон, ръководител на Европейското бюро на СЗО. Копенхаген, 21април , 2008

        "Сред всички мерки в общественото здравеопазване, най-ефективни за намаляване на смъртността, заболяемостта и разходите, свързани с инфекциозни заболявания са, без съмнение, националните имунизационни програми."

       Ваксините са по-рентабилни в сравнение с много други добре установени и възприети интервенции

       Ваксините ни предпазват през целия живот

        Заразните болести убиват повече възрастни, отколкото деца

         ◘ Детските ваксини предпазват децата ни от 15 болести
         ◘ Ваксините срещу Хемофилус инфлуенце тип Б предпазват децата от менингит, септицемия (бактерии в кръвта), пневмонии, възпаления на ушите                            ◘ Ваксината срещу човешки папиломен вирус, приложена на момичета и млади жени помага за предпазване от рак на шийката на матката в по-късна възраст
         ◘ Менингококовите ваксини могат да предпазят възрастните и пътуващите в Субсахарна Африка от менингити и септицемия
         ◘ Пътуванията в чужбина могат да ни изложат на различни болести през целия ни живот (например Хепатит А, тиф)
         ◘ Пневмококовите ваксини защитават всички възрасти от пневмонии, септицемия и менингити
         ◘ Противогрипните ваксини могат да предпазят хората от всички възрасти от грип, вторична бактериална пневмония и влошаване на хроничните заболявания
         ◘ Ваксинацията е неотменна част от здравето ни през годините

        Смъртност от ваксинопредотвратими болести –сравнение при възрастни и деца в САЩ:
        "В наши дни всяка година от болести, за които има ваксини, умират приблизително 200 деца и 70 000 възрастни – ужасяваща разлика от 350 пъти повече при възрастните. С нарастващото застаряване на населението на Земята, ще продължава да расте и абсолютният и относителен дял на възрастните,болни или умиращи от ваксинопредотвратими болести. Следователно, подобряването на имуногенността и ефикасността на ваксините за възрастни, както и създаване на нови адюванти с тази цел, ще допринесат за справянето с посочения проблем."
        СЗО препоръчва универсална противогрипна ваксинация за възрастните със 75% обхват до 2010 г.
        Всяка година във Франция вирусът на грипа причинява респираторни инфекции при около 2,5 милиона души. Преди въвеждането на противогрипната ваксина, от грип умираха между 4000 и 33 000 души. Днес във Франция ежегодно от грип умират от 1500 до 2000 човека. От тях 75% са на възраст над 65 години.
        Във Франция всяка година се регистрират около 123 000 случая на пневмококова пневмония (Leophonte, 2002). Между 5 900 и 15 800 души умират годишно от пневмония, придобита в обществото, като повече от 90% от тях са на възраст над 60 години.
        От 10 до 15% от хоспитализираните с пневмония умират, смъртността е с 12% по-висока при хората над 65 години през първия месец след постъпването в болница. В частните клиники и домовете за възрастни хора смъртността се движи между 40 и 57%.

        Да остареем здрави:
        “Остаряването не води само до риск от инфекции, но инфекциите могат да ускорят процеса на остаряване. […] Инфекциите могат да допринасят за остаряването през целия живот и със сигурност зачестяват към неговия край. През следващите десетилетия специалистите по инфекциозни болести все по-често ще се изправят пред проблемите на бързо нарастващото възрастно население."

        Пътуванията в чужбина могат да ни изложат на риск от редица болести (хепатит A, коремен тиф, холера, бяс…).

        Хепатит B: В Европа HBV е причина за 22 000 смъртни случая всяка година, а над 25 % от хроничните носители на вируса умират от цироза или рак на черния дроб.
        Заушка: 50% увеличение на заболеваемостта сред студентите в Англия и Уелс
        Броят на заболелите от заушка в Англия и Уелс се е увеличил през първите месеци на 2009 г. във връзка с наблюдаваните епидемии в редица колежи и университети. През януари са регистрирани 265 случая , в сравнение със 177 за същия месец през миналата година и 150 през януари 2007 г. Болните са преобладаващо тинейджъри и около 20-годишни, които са били големи, за да подлежат на имунизация през 1998 г., когато се въвежда ваксината срещу заушка, морбили и рубеола. Същата възрастова група е засегната от подобна епидемия и през 2005 г., когато има регистрирани 43 000 случая. След това случаите прогресивно намаляват, но остават повече от нормалното ниво. Причината е ниският обхват с МПР ваксина, защото заболяването не е наблюдавано сред по-младите, които са получили ваксината. (Health Protection Agency 13 March 2009; BBC News 11 March 09; Daily Telegraph 14 March 09)

        Нищо не е по-естествено от използването на собствената ни имунна система за предпазване от болести

◘ Прилага се отслабена или убита форма на болестотворния микроб или част от него.	◘ Това тренира нашата имунна система да запомни и да се бори с истинските нашественици.           ◘ Нашата имунна система има огромен капацитет да се справя с хиляди микроби.	◘ Ако болестта някога ни атакува, нашата имунна система ще бъде подготвена да я унищожи.

        “Принципът, на който се базира имунизацията, а именно - излагане на безвредна версия на естествено срещана инфекция с цел предизвикване на защитен имунен отговор – може да се приеме за много по-естествен процес от приемането на лекарства или хирургическа намеса, които се приемат за едни от сериозните достижения на съвременната медицина.” Адам Фин, Професор по педиатрия, Бристолски университет (Viewpoint on BBC News, 13 March 2009 - http://news.bbc.co.uk/go/pr/fr/-/1/hi/health/7947863.stm)
        Как работят ваксините: Обуздаване силата на имунната система
        Накратко: Използвайки убити или модифицирани микроорганизми (или части или субстанции от тях), ваксините задействат естествения имунен отговор.
        Този процес води до образуването на антитела за борба с инфекцията, което ни осигурява имунитет. Поставянето на ваксината (една или няколко дози) води до създаване на имунологична памет, осигуряваща дълготрайна защита. Имунната система има неограничен капацитет за отговори.
        “Когато човек е изложен на действието на болестотворен микроб, имунната система се опитва да изгради защита срещу него. Когато защитата е успешна, човек получава имунитет. Когато тя е неуспешна, срещата с бактерии или вируси може да причини заболявания и всички техни последствия. В процеса на изграждане на имунитет, организмът произвежда т.нар. антитела, срещу определен микроб и създава „памет” за този опит, която при нужда от защита може да бъде „събудена”, много месеци и години по-късно. Следващият път, когато човек се срещне с този микроб, антителата, които циркулират в кръвта му, го предпазват от болестта или намаляват тежестта на заболяването и елиминират микроба от тялото.
        Поради тази причина дете прекарало морбили, например, е малко вероятно отново да преболедува същата болест. Имунната система има памет. Следващият път, когато детето срещне вируса на морбили,антителата, създадени при първото боледуване, са готови да неутрализират и разрушат вируса, преди той да стане отново причина за заболяване.
        Ваксините действат по същия начин. Само че вместо да боледувате и страдате от естествената инфекция и нейните последствия, за да изградите защитен имунитет, ваксината създава подобна имунна защита, без да е необходимо да се разболявате.
        Независимо от начина на производство на ваксината – дали съдържа неактивни (убити) микроби, силно отслабена форма на микроба или пречистени компоненти на вирус или бактерия – тя ангажира имунната система да създаде имунитет, който да се справи с инфекцията, когато я срещне.”

        А какво да кажем за многократното даване на ваксини – не претоварва ли имунната система?
        Имунната система има огромен капацитет да се бори с хиляди бактерии, вируси и други патогени, които я бомбардират всеки ден. Изследване в Америка показва, пределно ясно, че дори и бебетата, които са на няколко дни могат да изградят защитен имунен отговор към ваксините. Това изследване показва, че теоретично бебето може да отговори на близо 10 000 ваксини едновременно. Ако, например, 11 ваксини се поставят едновременно на едно бебе, това ще натовари само една хилядна от имунната му система. Осигурявайки защита, ваксините препазват от „отслабване” имунната ни система.

        Ваксините ни предпазват от болестотворните микроби

        Бъдещите ваксини ще ни защитават и от болести, причинени от собственото ни тяло

         ◘ Алергии
         ◘ Болест на Алцхаймер
         ◘ Множествена склероза
         ◘ Рак

        Днес някои ваксини вече предпазват от рак на черния дроб (ваксините срещу Хепатит В) както и от рак на шийката на матката и други ракови заболявания – вагинален и вулварен рак (HPV ваксини).
        Изследванията, свързани с нови ваксини се насочват вече и към неинфекциозни болести (Алцхаймер, диабет, автоимунни заболявания), както и други ракови заболявания (рак на белия дроб, колоректален рак, рак на гърдата, на мозъка). 20% от раковите заболявания са причинени от вируси и поради тази причина теоретично могат да бъдат предотвратени чрез ваксини в бъдеще.

        Ваксините ни предпазват от все повече болести и превенцията навлиза в нова ера

Повече от 200 кандидата в развитие         Денга         Малария         Стафилококус ауреус         Клостридиум дифичиле         Цитомегаловирус         Менингококова B болест         Туберкулоза         Eнтеротоксикогенна Ешерихия коли         HIV (СПИН)         Ебола вирус         ТОРС         …         Никотин         Кокаин         …         Алергии         Болест на Алцхаймер         Множествена склероза         …

        28 болести днес могат да се предотвратят чрез ваксини.
        Иновациите при ваксините днес:
        Ваксините отварят нова ера в биотехнологиите. Повече от век след откритията на Пастьор, ваксините продължават да бъдат в основата на научния и медицинския прогрес. Изследванията при ваксините никога не са били толкова активни и иновативни както днес. Ваксините обединяват и движат последните открития в имунологията, генетиката, молекулярната биология и биоинформатиката. Това позволява ваксините да се насочат към нови заболявания, а изследванията към по-пълното изучаване ии разбиране на самите болести.
        Настоящите изследвания при ваксините се насочват към вътреболнични инфекции, малария, денга, туберкулозата, пандемичния грип и други заплахи за здравето (ТОРС, биотероризъм). Някои ваксини срещу пандемичния грип и антракс вече имат разрешение за употреба. Утре ваксините ще могат не само да ни предпазват, но и да лекуват някои болести като Алцхаймер, рак и зависимости.
        Изследванията, свързани с ваксините, стимулират развитието и на новите технологии (вирусоподобни частици без вирус в ДНК, aдюванти, комбинирани ваксини, инжекции без игла, ваксини за пиене), които подобряват безопасността, ефикасността и приемането на ваксините.

        Историческа перспектива:
        Преди повече от 100 години инфекциозните болести бяха широко разпространени и засягащи голяма част от населението на света.
        През ХХ век, бе направен значителен прогрес към упражняването на контрол върху много от болестите, за които има ваксини. Едрата шарка бе изкоренена, полиомиелитът е почти изкоренен, а морбили и други болести сред деца под 5 години бяха намалени до рекордно ниски нива, благодарение на приложението на ваксините.
        През втората половина на ХХ век изследванията в сферата на ваксините постигнаха нови резултати и бяха въведени много нови ваксини, като наприемр срещу хепатит В, полизахаридна протеин конюгатна ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип b, пневмококови и менингококови инфекции, хепатит А, атенюирана (отслабена, жива) варицела и срещу херпес зостер, ротавирусна и човешки папилома вирус (HPV) ваксини.
        Днес ваксините се насочват не само към инфекциозните болести, но и към заболявания, индиректно свързани с инфекциозните заболявания като ракът (рак на черния дроб, причинен от Хепатит В, рак на шийката на матката, причинен от HPV).

        Ваксинацията е част от общественото здравеопазване и резултат от сериозно оценяване

        Мащабни клинични изследвания
         ◘ Показват ефикасността и безопасността
         ◘ Последните няколко години включват голям брой хора (напр. 30 000 за HPV & 70 000 за ротавирусни ваксини)

        Регулаторни органи и одобрение преди употреба
         ◘ Оценяват ефикасността, безопасността и качеството
         ◘ В ЕС водещи експерти от всички страни съветват Европейската Агенция по оценка на лекарствата

        Здравните власти определят най-добрата употреба
         ◘ Оценяват медицинските нужди и нуждите на общественото здраве
         ◘ Определят целевото население за ваксинация и ваксинационните схеми

        Постоянен мониторинг и оценка на резултатите
         ◘ Постоянен надзор и мониторинг на ефикасността, безопасността и качеството
         ◘ Мащабни последващи изследвания в координация с властите (напр. няколко десетки изследвания за HPV & ротавирусни ваксини)

        Многостепенен процес на вземане на решения и програми за основна ваксинация.
        Въвеждането на имунизационна програма в ЕС обикновено следва многостепенен процес, базиран на доказателства.
        След години на клинични изпитвания, Европейската агенция по лекарствата оценява факти, свързани с безопасността и ефикасността, за да предостави разрешение за употреба в Европейския съюз. Тогава здравните власти на държавно ниво развиват (или не) национални препоръки, контролират изпълнението на имунизационните програми и оценяват техните резултати.
        1. В продължение на 4 до 10 години няколкото фази на клиничното тестване проверяват защитата и ефикасността на ваксината. За да идентифицират потенциалните здравни въпроси, броят на доброволците, включени в изследванията се увеличава непрекъснато до 70,000 души (ротавирус ваксина).Тези изследвания трябва да се придържат към ограничителните/стриктните регулаторни изисквания и се преглеждат/оценяват от властите. (включително и етичната комисия)
        2. За да получат разрешение за употреба (лиценз или одобрение) ваксините трябва да покажат високи нива на безопасност, качество и ефикасност пред експертите към Европейската агенция по лекарствата (ЕМЕА). Внимателната оценка на данните от ваксините, направени от ЕМЕА, може да отнеме от 9 месеца до две години.
        3. Решението на националните здравни органи, за да препоръчат ваксина, зависи от изчерпателно измерване на широк спектър от факти. Здравните органи внимателно оценяват сериозността на болестта, безопасността на ваксината и ефикасността й, здравното, общественото и икономическото въздействие (включително и ценовата ефективност), както и организационните и логистичните влияния от ваксината. На базата на всички тези елементи здравните органи могат да препоръчат (или не) ваксина, да определят нейната адекватна употреба (като например възраст, брой дози, време между дозите) и ако и как би се финансирала.
        4. Няколко системи за наблюдение следят безопасността и ефективността на програмите за ваксинация. Изследванията продължават да използват хиляди от доброволци, които са включени в клиничните опити няколко години след ваксинацията ( 25 000 доброволци за HPV в продължение на 10 години; 30 500 за ротавирус.) Регулаторните органи често изискват допълнителни изследвания, за да увеличат безопасността и ефикасността на ваксинацията (например допълнително наблюдение за безопасност – 44 000 жени за HPV; ефикасност при определени групи от населението; съвместимост при употреба с други ваксини).         Всички тези изследвания са стриктно контролирани и наблюдавани от органите. Здравните професионалисти и производителите на ваксини събират доклади на нежелани лекарствени реакции след ваксинация от пациенти и предават данните на регулаторните органи на ЕС.

        Ваксините са създадени от велики и проницателни учени

Ваксинацията е…           ◘ изпреварващо времето действие          ◘ посвещаване на общественото здраве          ◘ постигане на целта

Ваксините са дело на велики и проницателни учени. Те преследват своята визия в науката и здравеопазването.         Преди да бъде разбран механизмът на нашата имунна система, Пастьор е открил как да използва принципите на ваксинацията, за да подобри здравеопазването. Пионерите във ваксинацията създават стратегии и програми за здравеопазването с цел повишаване на ефективността от ваксините. Днес същият подход се прилага спрямо последните открития във ваксинологията и по отношение на оптимизиране на здравеопазването. Новите технологии позволяват да се разшири обхвата и приложението на ваксините спрямо все повече болести и при по-голям брой хора. От Пастьор до днес целта и задачата не са се променили – подобряване на здравеопазването с цел сигурна защита на общественото здраве.

        Ваксините могат да служат на хората, само ако партньорите работят заедно