При­чи­на­та за въз­ник­ва­не на ре­ак­ти­вен ар­т­рит не е на­пъл­но изяс­не­на. За­се­га се знае, че за то­ва е от­го­вор­но вза­и­мо­дей­с­т­ви­е­то на ге­не­тич­но пред­раз­по­ло­же­на имун­на сис­те­ма с оп­ре­де­ле­ни ин­фек­ци­оз­ни аген­ти.
Той е хро­нич­на фор­ма на ар­т­рит, ко­я­то се ха­рак­те­ри­зи­ра със след­ни­те три осо­бе­нос­ти:

- въз­па­ле­ние на ста­ви­те, ко­е­то се раз­ви­ва ед­на до три сед­ми­ци след пре­кар­ва­не на пи­ко­чно-по­ло­ва или чрев­на ин­фек­ция;
- въз­па­ле­ние на очи­те, ка­то най-чес­то за­сег­на­та е ли­га­ви­ца­та, пок­ри­ва­ща бя­ло­то на око­то - ко­нюн­к­ти­ва и то­га­ва въз­па­ле­ни­е­то се на­ри­ча ко­нюн­к­ти­вит;
- въз­па­ле­ние на пи­коч­на­та, по­ло­ва­та или хра­нос­ми­ла­тел­на­та сис­те­ма.


Хро­нич­на­та фор­ма на став­но въз­па­ ле­ние се на­ри­ча ре­ак­ти­вен ар­т­рит, тъй ка­то се смя­та, че се дъл­жи на ре­ак­ция на соб­с­т­ве­на­та имун­на сис­те­ма сре­щу на­лич­ни, в из­б­ро­е­ни­те сис­те­ми на тя­ло­то, ин­фек­ци­оз­ни аген­ти (бак­те­рии и хла­ми­дии най-чес­то). Имун­на­та сис­те­ма е ге­не­тич­но пред­раз­по­ло­же­на към хи­пе­рак­ти­вен иму­нен от­го­вор при кон­такт с ня­кои бак­те­рии, при­чи­ня­ва­щи ин­фек­ции на пи­ко­чно-по­ло­ва­та сис­те­ма и чер­ва­та. Не­нор­мал­на­та за­щит­на ре­ак­ция на имун­на­та сис­те­ма во­ди до спон­тан­но въз­па­ле­ние, без ди­рек­т­но при­със­т­вие на ин­фек­ци­оз­ни аген­ти на ста­ви­те и очи­те.
Въз­па­ли­тел­на­та ре­ак­ция в став­ни­те и оч­ни тъ­ка­ни мо­же да е на­ли­це при па­ра­лел­ни сим­п­то­ми на ин­фек­ция на пи­ко­чно-по­ло­ва­та и хра­нос­ми­ла­тел­на­та сис­те­ма или да се изя­ви без на­лич­на в мо­мен­та ин­фек­ция. Па­ци­ен­тът мо­же да има спо­ме­ни за въз­па­ли­тел­но за­бо­ля­ва­не на пи­ко­чно-по­ло­ви­те ор­га­ни и чер­ва­та или то да е про­тек­ло не­за­бе­ля­за­но от не­го. Най-чес­то став­но­то въз­па­ле­ние се раз­ви­ва след “вър­ха” на пи­ко­чно-по­ло­ва или чрев­на ин­фек­ция - сред­но 1 до 3 сед­ми­ци след то­ва.
Ре­ак­тив­ни­ят ар­т­рит е сис­тем­но рев­ма­тич­но за­бо­ля­ва­не, т.е. бо­лест­та мо­же да пре­диз­ви­ка въз­па­ле­ние и в дру­ги ор­га­ни, ос­вен в ста­ви­те - очи­те, ли­га­ви­ца­та на ус­та­та, ко­жа­та, сър­це­то, бъб­ре­ци­те и бе­ли­те дро­бо­ве. Ре­ак­тив­ни­ят ар­т­рит има мно­го об­щи чер­ти с ня­кол­ко дру­ги ар­т­рит­ни за­бо­ля­ва­ния, ка­то псо­ри­а­тич­ния ар­т­рит, ан­ки­ло­зи­ра­щия спон­ди­лит (бо­лест на Бех­те­рев) и ар­т­ри­та, свър­зан с въз­па­ли­тел­ни­те за­бо­ля­ва­ния на чер­ва­та (яз­вен ко­лит и бо­лест на Крон). Вся­ко от те­зи ар­т­рит­ни със­то­я­ния мо­же да пре­диз­ви­ка за­бо­ля­ва­не, изя­вя­ва­що се с въз­па­ле­ние на гръб­нач­ния стълб и дру­ги ста­ви, очи­те, ко­жа­та, ус­та­та и раз­лич­ни вът­реш­ни ор­га­ни. По­ра­ди при­ли­ки­те меж­ду тях и об­ща­та тен­ден­ция за въз­па­ли­тел­но за­ся­га­не на гръб­нач­ния стълб, те­зи за­бо­ля­ва­ния се на­ри­чат с об­що­то на­и­ме­но­ва­ние спон­ди­лар­т­ро­па­тии.

КАК­ВА Е ПРИ­ЧИ­НА­ТА ЗА ВЪЗ­НИК­ВА­НЕ­ТО НА ТА­ЗИ БО­ЛЕСТ?

При­чи­на­та за въз­ник­ва­не на ре­ак­ти­вен ар­т­рит не е на­пъл­но изяс­не­на. За­се­га се знае, че за то­ва е от­го­вор­но вза­и­мо­дей­с­т­ви­е­то на ге­не­тич­но пред­раз­по­ло­же­на имун­на сис­те­ма с оп­ре­де­ле­ни ин­фек­ци­оз­ни аген­ти: ге­не­тич­на пред­раз­по­ло­же­ност - ре­ак­тив­ни­ят ар­т­рит се сре­ща по-чес­то в оп­ре­де­ле­ни се­мей­с­т­ва, т.е. склон­ност­та към раз­ви­ти­е­то му се унас­ле­дя­ва до из­вес­т­на сте­пен; у бол­ни­те с ре­ак­ти­вен ар­т­рит се сре­ща с по-го­ля­ма чес­то­та един от ге­ни­те, кон­т­ро­ли­ращ имун­на­та сис­те­ма - HLA-B27; то­зи ген се сре­ща и при дру­ги за­бо­ля­ва­ния от гру­па­та на спон­ди­лар­т­ро­па­ти­и­те, как­то и при на­пъл­но здра­ви хо­ра; на­ли­чи­е­то му оз­на­ча­ва са­мо пред­раз­по­ло­же­ние към раз­ви­тие на по­доб­но за­бо­ля­ва­не.
При пред­раз­по­ло­же­ни­те хо­ра, ин­фек­ци­я­та на оп­ре­де­ле­ни ор­га­ни и сис­те­ми (пи­ко­чно­по­ло­ви­те ор­га­ни и чер­ва­та) с оп­ре­де­ле­ни ин­фек­ци­оз­ни аген­ти пре­диз­вик­ва изя­ва­та на за­бо­ля­ва­не­то. Най-чес­ти­те при­чи­ни­те­ли на пи­ко­чно-по­ло­ви ин­фек­ции, след ко­и­то се раз­ви­ва ре­ак­ти­вен ар­т­рит, са мик­ро­ор­га­низ­ми, на­ре­че­ни хла­ми­дии.
Най-чес­ти­те чрев­ни ин­фек­ции, след ко­и­то мо­же да въз­ник­не ре­ак­ти­вен ар­т­рит, се при­чи­ня­ват от бак­те­ри­и­те: сал­мо­не­ла, ши­ге­ла, йер­си­ния и кам­пи­ло­бак­тер.

Кой бо­ле­ду­ва?

Ре­ак­тив­ни­ят ар­т­рит въз­ник­ва най-чес­то при па­ци­ен­ти меж­ду 30 и 50-го­диш­на въз­раст, но мо­же да за­сег­не хо­ра във вся­ка въз­раст, вклю­чи­тел­но и де­ца, след ка­то са бо­ле­ду­ва­ли от чрев­ни ин­фек­ции.
Фор­ма­та, ко­я­то се раз­ви­ва след ин­фек­ция на по­ло­ви­те ор­га­ни и пи­коч­ни­те пъ­ти­ща, се сре­ща мно­го по-чес­то при мъ­же­те и е из­вес­т­на ка­то син­д­ром на Рай­тер. Фор­ма­та, раз­ви­ва­ща се след чрев­на ин­фек­ция, се сре­ща с ед­нак­ва чес­то­та как­то при мъ­же­те, та­ка и при же­ни­те.

КАКВИ СА ПЪРВОНАЧАЛНИТЕ СИМПТОМИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

Сим­п­то­ми­те на ре­ак­тив­ния ар­т­рит мо­гат да се раз­де­лят на:

- оп­лак­ва­ния, про­из­ли­за­щи от за­сег­на­ти­те ста­ви и око­лос­тав­ни тъ­ка­ни и оп­лак­ва­ния, про­из­ли­за­щи от дру­ги за­сег­на­ти ор­га­ни;
- оп­лак­ва­ния, про­из­хож­да­щи от въз­па­ле­ние на ста­ви­те и око­лос­тав­ни­те тъ­ка­ни.

Ста­ви­те, най-чес­то за­ся­га­ни от въз­па­ле­ни­е­то при ре­ак­тив­ни­я ар­т­рит, са ко­лен­ни­те, гле­зен­ни­те, кит­ко­ви­те и мал­ки­те ста­ви на хо­ди­ло­то. Обик­но­ве­но за­ся­га­не­то е аси­мет­рич­но (т.е. при две си­мет­рич­ни ста­ви, напр. две ко­ле­на, въз­па­ле­на е ед­на­та ста­ва в ед­на­та по­ло­ви­на на тя­ло­то, до­ка­то дру­га­та не по­каз­ва бо­лес­т­ни из­ме­не­ния) и са за­сег­на­ти ед­на или ня­кол­ко ста­ви в тя­ло­то (ряд­ко по­ве­че от 3-4, та­къв ар­т­рит се на­ри­ча оли­го­ар­т­рит).
Въз­па­ле­ни­е­то на спо­ме­на­ти­те ста­ви се изя­вя­ва с бол­ка, ско­ва­ност, по­ду­ва­не, за­топ­ля­не и по-ряд­ко за­чер­вя­ва­не. То мо­же да об­х­ва­не всич­ки ста­вич­ки и тъ­ка­ни на един пръст (на ръ­ка­та или хо­ди­ло­то), ко­е­то во­ди до ця­лос­т­но­то му по­ду­ва­не (пръс­тът зап­ри­лич­ва на на­де­нич­ка и със­то­я­ни­е­то се на­ри­ча дак­ти­лит). Под­б­но за­ся­га­не на пръс­ти­те мо­же да се наб­лю­да­ва при псо­ри­а­тич­ния ар­т­рит и бо­лест­та на Бех­те­рев.
Въз­па­ле­ни­е­то на гръб­нач­ния стълб мо­же да пре­диз­ви­ка ско­ва­ност и бол­ка с ог­ра­ни­че­ние на дви­же­ни­я­та във вра­та, кръс­та или це­лия гръб. Мо­же да за­сег­не и хру­щя­ла - най-чес­то то­ва се наб­лю­да­ва в хру­щя­ла око­ло гръд­на­та кост, къ­де­то пред­ни­те кра­и­ща на реб­ра­та се за­ла­вят за нея, ко­е­то пре­диз­вик­ва бол­ка в гръд­на­та об­ласт. Със­то­я­ни­е­то се на­ри­ча кос­то­хон­д­рит. Въз­па­ли­тел­ни­ят про­цес не­ряд­ко за­ся­га и мес­та­та, къ­де­то су­хо­жи­ли­я­та на мус­ку­ли­те се съ­е­ди­ня­ват с кос­ти­те (тен­ди­нит, ин­сер­ци­о­нит), ко­е­то пре­диз­вик­ва спон­тан­на бо­лез­не­ност и сил­на бол­ка при сък­ра­ще­ние на оп­ре­де­ле­ни мус­ку­ли и мус­кул­ни гру­пи.

Въз­мож­но е да се по­я­вят и дру­ги оп­лак­ва­ния ка­то:

- Въз­па­ле­ние на бя­ла­та част на око­то (ко­нюн­к­ти­вит) и на оц­ве­те­на­та част - ири­са (ирит, ири­до­цик­лит), ко­и­то се сре­щат най-чес­то в ран­ния пе­ри­од на ре­ак­тив­ния ар­т­рит. Въз­па­ле­ни­е­то мо­же да се обос­т­ря и стих­ва пе­ри­о­дич­но. Ко­нюн­к­ти­ви­тът мо­же да про­те­че с бол­ка или без­бол­ко­во, са­мо със за­чер­вя­ва­не на око­то и със за­си­ле­на слъз­на сек­ре­ция, до­ка­то въз­па­ле­ни­е­то на ири­са обик­но­ве­но пре­диз­вик­ва се­ри­оз­на бол­ка, за­сил­ва­ща се при на­соч­ва­не на пог­ле­да към яр­ка свет­ли­на.
- Въз­па­ле­ни­е­то на пи­коч­ни­те пъ­ти­ща оби­кновено за­ся­га дол­на­та им част, ка­то най-чес­то стра­да урет­ра­та (тръ­бич­ка­та, през ко­я­то се от­ти­ча пи­коч­ни­ят ме­хур и ко­я­то се от­ва­ря на вър­ха на чле­на или меж­ду мал­ки­те срам­ни ус­т­ни). Усе­ща се ка­то па­ре­не и смъ­де­не при ури­ни­ра­не и/или из­ти­ча­не на гно­е­вид­на ма­те­рия. От­вър­с­ти­е­то и на гла­вич­ка­та на чле­на, ли­га­ви­ца­та и ко­жа­та око­ло гла­вич­ка­та мо­гат да бъ­дат за­чер­ве­ни и ма­це­ри­ра­ни. За­ся­га­не­то на пи­коч­ния ме­хур при­чи­ня­ва чес­ти по­зи­ви за ури­ни­ра­не и чув­с­т­во за не­из­п­раз­нен ме­хур.
- Въз­па­ле­ни­е­то на прос­та­та­та (прос­та­тит) се изя­вя­ва с тъ­пи бол­ки в дъ­но­то на та­за и сил­ни бол­ки при се­ме­из­п­раз­ва­не (ея­ку­ла­ция).
- Об­ра­зу­ва­не на от­к­ри­ти ра­нич­ки по твър­до­то и ме­ко­то неб­це, а не­ряд­ко и по ези­ка, ко­и­то чес­то ос­та­ват не­за­бе­ля­за­ни, тъй ка­то не при­чи­ня­ват бол­ка.
- Въз­па­ле­ни­е­то на де­бе­ло­то чер­во се изя­вя­ва с ди­а­рия, на­ли­чие на гной или кръв в из­п­раж­не­ни­я­та, как­то и чес­ти по­зи­ви за хо­де­не по го­ля­ма нуж­да.
- Въз­па­ле­ни­е­то на аор­та­та въз­ник­ва мно­го ряд­ко и мо­же да при­чи­ни не­дос­та­тъч­но зат­ва­ря­не на плат­на­та на аор­т­на­та кла­па.

КАК ДА СЕ ЛЕКУВАМЕ?

Ле­че­ни­е­то на став­но­то въз­па­ле­ние се осъ­щес­т­вя­ва със след­ни­те сред­с­т­ва.

Ре­ха­би­ли­та­ция и фи­зи­о­те­ра­пия

Включ­ва ком­п­лекс от уп­раж­не­ния за мус­кул­на си­ла и обем на дви­же­ние, из­пол­з­ва­не­ на лед и топ­ли­на, ул­т­раз­вук, ин­ф­ра­чер­ве­ни лъ­чи, мик­ро­въл­ни, йо­но­фо­ре­за и др.

Про­ти­во­въз­па­ли­тел­ни ле­кар­с­т­ва


Обик­но­ве­но се за­поч­ва с нес­те­ро­ид­ни про­ти­во­въз­па­ли­тел­ни сред­с­т­ва. То­ва са го­лям брой ле­кар­с­т­ва, ко­и­то пов­ли­я­ват на по­ду­ва­не­то, на бол­ка­та на ста­ви­те и на дру­ги­те въз­па­ле­ни ор­га­ни. Към тях спа­дат ин­до­ме­та­цин, ас­пи­рин, тол­ме­тин, су­лин­дак, пи­рок­си­кам и мно­го дру­ги, про­из­веж­да­ни под раз­лич­ни тър­гов­с­ки на­и­ме­но­ва­ния. Про­дъл­жи­тел­на­та им упот­ре­ба чес­то во­ди до изя­ва на не­же­ла­ни ре­ак­ции, ка­то сто­ма­шен дис­ком­форт, об­ра­зу­ва­не на сто­маш­на яз­ва и до­ри кър­ве­не от хра­нос­ми­ла­тел­ния тракт. За из­бяг­ва­не на те­зи стра­нич­ни ре­ак­ции е пре­по­ръ­чи­тел­но те­зи ле­кар­с­т­ва да се при­е­мат след хра­не­не. При по-но­ви­те пред­с­та­ви­те­ли от та­зи гру­па, ка­то ни­ме­зу­лид, це­ле­кок­сиб и др., те­зи стра­нич­ни ефек­ти са све­де­ни до ми­ни­мум. Ле­че­ни­е­то про­дъл­жа­ва до от­шу­мя­ва­не на сим­п­то­ми­те на въз­па­ле­ние. Обик­но­ве­но нес­те­ро­ид­ни­те про­ти­во­въз­па­ли­тел­ни сред­с­т­ва са в със­то­я­ние да об­лек­чат трай­но те­зи сим­п­то­ми. При не­ус­пех на ле­че­ни­е­то се при­бяг­ва до упот­ре­ба­та на кор­ти­кос­те­ро­и­ди - пред­ни­зон и про­из­вод­ни­те му, про­из­веж­да­ни под раз­лич­ни тър­гов­с­ки на­и­ме­но­ва­ния. Те са мощ­ни про­ти­во­въз­па­ли­тел­ни сред­с­т­ва и се при­ла­гат при по-теж­ки и дъл­го про­дъл­жа­ва­щи слу­чаи на ре­ак­ти­вен ар­т­рит.

Една страница на д-р Димитър Венков, ревматолог